Случвало ли ви се е да отидете с хрема при доктора си и той многозначително и безкрайно компетентно да заяви: "Остра вирусна инфекция" (ОВИ). След това да ви изпише антибиотик, за да се излекувате и да строите капитализма с нови сили?

Да, и не само на вас, на много хора се е случвало да се сблъскат с парадокса "лекувана с антибиотик ОВИ". В тази статия ще се опитаме да обясним, защо това е концептуално погрешно и няма да доведе до нищо добро, не само за вас, като лечебен процес, а и на човечеството като цяло.

С какво се лекуват вирусите?

Ще започнем с най-важното: Вирусите, за разлика от бактериите, не се повлияват от антибиотици. Това е така, защото самите антибиотици са направени така, че да атакуват определени части от едноклетъчни форми на живот, каквито са например бактериите и някои видове патогенни за човека гъби. За разлика от едноклетъчните микроорганизми, вирусите не притежават тези атакуеми от антибиотика структури и не могат да бъдат засегнати по никакъв начин, от който и да е познат ни антибиотик. Лекуването на вирусни инфекции (например вируса на досадния херпес, който ви мъчи редовно през няколко месеца), става с помощта на антивирусни препарати, а превенцията срещу вируси се прави, чрез ваксиниране.

Ето няколко примера за антивирусни препарати:

• Оселтамивир и Римантадин, които се прилагат при лечение на инфлуенца А и Б, или т.нар. грип;
• Ацикловир и Пенцикловир, които се прилагат срещу вируса на херпес симплекс и херпес зостер;
• Цидофовир и Ганцикловир, за лечение на цитомегаловирус;
• Ентекавир, за лечение на хепатит Б;
• Ловирид, Трувада и Ралтегравир - активни срещу вируса на ХИВ и т.н.

Както забелязвате, това са препарати, чиито имена не сте и чували. Антивирусните препарати са, по правило, по-скъпи от антибиотиците, а и не са така рекламирани, поради цената си и спецификата си на действие. Въпреки това напоследък все по-често се появяват препарати достъпни за масова употреба по време преди и около вирусни епидемии. Но маркетинга си е маркетинг, а задачата ни беше да разберем къде грешим, когато лекуваме хрема с антибиотик.

Дотук стана ясно, че антибиотика за вируса е, като водния пистолет за тюлена. Колкото и да стреляш, ефекта клони към нула. ОК, след като не атакува вирусните инфекции, защо пък да не си го пием профилактично (ей, тъй на - да не ни хване някоя лоша болест). Точно тук възниква най-страшния проблем на съвременната медицина - устойчивите на антибиотици бактерии.

Има ли супербактерии наоколо?

Представете си годините преди ерата на антибиотиците - хиляди заболели са умирали от заболявания, възприемани от нас просто като досадни. Тогава е действала системата на естествения отбор - който се пребори ще живее, който е по-слаб - умира. След откриването на ефекта на антибиотиците върху голяма част от бактериите и гъбите, медиците въвели повсеместно ползването им. Логично, смъртността от бактериални заболявания спаднала драстично. През 1947 г. обаче,  само четири години след започване на масовата му продажба, се установява, че пеницилинът спира да действа срещу бактерия, която се намира по кожата на 1/3 от населението на Земята. Това явление впоследствие става известно като придобиване на устойчивост/резистентност от страна на бактериите и е причина от една страна за увеличаване на прилаганите дози, а от друга - за разработката на нови антибиотици. В наши дни резистентността на бактериите срещу някои антибиотици се дължи на следните няколко фактора:

• Лечение от типа "да си вържем гащите", при което липсва качествена диагностика на заболяването и за да се преустановят по-сложни състояния, се предписва силен широкоспектърен антибиотик (който има действие срещу множество групи микроорганизми).
• Самолечение, при което се приемат занижени дози и антибиотика се прилага за по-кратък период от време.
• Ползване на сапуни, дезодоранти, пасти за зъби, пяна за бръснене, разтвори за уста, почистващи препарати, играчки, чорапи, торби за боклук и т.н., в които има малки дози антибиотици.

Тази устойчивост на бактериите, спрямо антибиотиците е естествен механизъм за оцеляване на самите бактерии - те просто се опитват да се справят с един химикал, който е силно токсичен за тях. Когато дозата е ниска или периода на прилагане на антибиотика е кратък, повече бактерии успяват да се приспособят към него. Това пък от своя страна обезсмисля дадения антибиотик, защото дори да има 5 бактерии устойчиви към него, това означава, че те ще се разпространят навсякъде и антибиотика няма да може да ги спре. Резултатът е в полза на бактериите:

• През 1991 г. 4% от смъртните случаи от бактериален сепсис във Великобритания са причинени от устойчиви на метицилин бактерии; през 1999 процентът е вече 37%.
• 50% от стафилококовите инфекции в САЩ са резистентни на пеницилин, метицилин, тетрациклин и еритромицин.
• За информация на любознателните, сред изследваните досега устойчиви на антибиотици бактерии има представители на Staphylococcus aureus, Klebsiella pneumonia, Pseudomonas aeruginosa и Mycobacterium tuberculosis.

Какви изводи си направихме?

Човечеството се намира на ръба на една от най-сериозните кризи, защото ако антибиотиците ни спрат да действат земното население от 6.5 млрд. ще намалее на 1.5 млрд. за удивително кратко време. Но има надежда и ето няколко начина за решаването и:

• Качествена диагностика се прави като се вземе проба от болния, анализират се микроорганизмите в пробата и се приложи точния антибиотик, който убива тази бактерия или букет от бактерии.
• Патогенните бактерии засега не могат да развият устойчивост към определени антибиотици като Амикацин, Ципрофлоксацин, Цефтриаксон, Полимиксин Б.
• Вие, които прочетохте тази статия, вече ще внимавате дали лекувате хрема с антибиотик, ще споделите вашите опасения с доктора си и по този начин ще дадете възможност на следващите поколения да ползват същите антибиотици, вместо да живеят в камената ера - в страх от всяко заболяване.