Съвети как да инвестират парите си на борсата дава през деня една от звездите на Смесените бойни изкуства у нас - Николай Добруджански. Боецът, известен още като Нико, обяви оттеглянето си от ринга на галата в Свети Влас. ММА в България губи освен един от най-добрите си бойци в лицето на Добруджански, така и една от най-колоритните и в същото време скромни личности, излизали на ринга.

Николай е на 30 години. Роден е и е израсъл във Варна, където завършва Математическата гимназия. След това учи специалност “Стокознание” в Икономическия университет в родния си град, а по-късно и “Финанси” в Стопанската академия в Свищов. От четири години Добруджански работи като инвестиционен консултант в компанията NABA Investments, като през всичките тези години не е спирал с боевете.
“Случвало ми се е след галавечер да отида на работа с аркади и синини по главата. В тренировъчния процес също се получават контузии. Колегите ми вече свикнаха и не им прави впечатление, но у клиентите в началото определено предизвикваше недоверие. Разбирам ги напълно – седи срещу тях човек с костюм и вид на побойник, а им обяснява, че трябва да му доверят парите си. Има някакво несъответствие. Но и те привикнаха и ме приемат вече нормално. С работата си спечелих доверието им”, споделя Ники, който е един от ветераните на ММА в България.

Той е участник в едни от първите боеве, които се организират през 2001 година.
“Тогава никой си нямаше и представа какво е това ММА, включително и много от самите участници. Търкаляхме се като малки деца на ринга, нямахме си и идея за борбата на земя и т. н. В това време аз се занимавах с китайски бойни изкуства. Всичко беше много по-трудно от сега. Намирахме си видеокасети и си ги предавахме един на друг. Първите ми свободни боеве бяха във Варна, след това имаше и в софийския “Най клуб”. Пак повтарям – на фона на сегашното ниво на ММА в България онова в началото беше абсолютно аматьорска история. Публиката вече е много образована, реагира много адекватно на случващото се на ринга. В началото се чуваха само крясъци “Убий го” и други простотии”, връща се назад във времето Коко.

Още в началото Николай започва с победи. От създаването на Българската федерация по ММА преди около две години и провеждането на професионални галавечери по всички правила Николай има 8 срещи. Шест от тях завършва с победи, а само в две допуска загуби.
“Едната е от Сунай Хамидов във Велико Търново, от когото взех реванш в Свети Влас, а другата е от Росен Димитров в Стара Загора. И двамата са много добри и комплексни състезатели, които заслужено ме победиха”, скромно обяснява Николай, който се радва на изключителна популярност сред феновете на ММА в България.
“Малко е пресилено това твърдение за известността ми. Хората ме знаят може би от участията ми във форума daobg.com (б. а. - това е едно много специално място в интернет за феновете на бойните спортове). От 2006 година работя с треньора Анатоли Желязков. Един изключително доблестен човек, бивш световен шампион по самбо. Останалите момчета в клуба също са много добри хора и спортисти”, допълва Добруджански.

Добруджански смята, че е достигнал преломна възраст за боец. В спорта сега навлизат много млади момчета, които се занимават професионално с това.
“Аз съм си предимно професионалист в друга област – финансите, в която смятам да се развивам занапред. Нямам и основа – не съм бил никога организиран спортист през живота си”, обяснява Николай, който обаче е изключително дисциплиниран. Всяка сутрин той става в 6,30, тренира два часа, а в девет вече е на бюрото си в кантората и води първите делови разговори. След работа отново е в залата. В 21,30, смазан от тренировки и работа, той заспива.
“Не е нито лесно, нито трудно. Важното е да го искаш. Без дисциплина и морал нищо не става”, завършва Добруджански.

От малък Николай има влошено зрение и винаги е носил очила. В момента са 4,5 диоптъра. Той с чувство за хумор споделя, че може би заради зрението е толкова безстрашен на ринга.
“Като ги сваля, не виждам съперника и може би затова изглеждам така смел”, смее се Добруджански. В работата си пък той обикновено слага по два чифта очила, когато сяда зад компютъра. "Там съм направо четириок”, казва Ники.

Фамилното име на Николай произхожда от квартирувания във Варна ХХ пехотен Добруджански полк. По време на Първата световна война полкът “осиновява” прапрапрадядото на Добруджански. Войниците приютяват останалото без родители момченце, хранят го, възпитават го и накрая му дават и фамилното име. “Иначе родът ми е от цяла България. Имам корени от всеки край на страната, но Варна си остава моят роден дом”, казва Добруджански.

 

Димитър Андреев, вестник "Телеграф"
и Българска Федерация по ММА