---

Знаете ли какво се случва с хапчетата във вашият организъм ? Едва ли . Обикновено потребителя го интересува само крайният резултат. Наблъскал си се с таблетки и веднага порасна голям мускул. Та нали на този в залата така му растат мускулите !
В действителност , не всичко е толкова просто. Например при някои резултатът е нулев, а при други има проблеми . Защо всичко така се получава ? Ще се опитам да обясня от какво и как зависи действието на медикаментите в организма на човека.

Малко скучна биохимия ...

Като правило , лекарствата взаимодействат с организма на клетъчно ниво. Структурата на клетката - обвивката,протоплазмата и ядрото от своя страна са изградени от молекули. Когато лекарствата влизат във връзка с веществата на клетката, променят нейният химичен състав. Атакувани от лекарствата , клетките за известно време не работят така , както обикновено и се нарушава тяхната жизнена функция. Тези изменения постепенно се предават и на целият организъм ( всичко това е доста по-сложно , но ще се огранича само с това )

Веднага след приемането на лекарството ,новото му в кръвта почва бързо да се покачва и постигнал своето най-голямо ниво - започва да намалява. Ако нивото на концентрация е по-ниско от ефективното - то вие няма да достигнете никакви резултати. Но също так е опасна и предозировката - могат да се появят странични ефекти. Даже и на най-опитните лекари им е трудно да подберат максимално ефективната доза, тъй като влиянието на препаратите при всеки човек е индивидуално.

След като се опитах накратко да ви въведа в най - необходимото , мога да започна описанието на пътя на една таблетката.

Прегради на пътя ...

Преди лекарството да достигне необходимият орган, в ефективна концентрация и да почне да действа , му предстои да премине няколко препятствия .

• Първо - да попадне в кръвният поток
• Второ - чрез стените на кръвоносните съдове да проникне в тъканта
• Трето - да премине през между-клетъчното пространство и да остане в самата клетка

По пътя към клетката , лекарството трябва да избегне молекулите на различни белтъчини и клетките на кръвта(еритроцити и левкоцити), те могат да блокират лекарството и то да не достигне целта си. Не малко е опасността и от ферментите , които се стремят да унищожат чуждите вещества в организма .

Най- ефективни са инжекциите - вкарване на лекарството с игла подкожно, в мускулите , в кръвоносния съд. Основното предимство на този метод - бързото действие на лекарството. За това трябва да се примирим с риска че може да попадне в кръвоносната система въздух и от болезненост на процедурата.
Но ние ще разгледаме най-древният и най-удобен, безболезнен метод за приемане на лекарствата - през устата.

В стомаха ...

И така ... таблетката е приета. Може да се отбележи че приемането на таблетките е добре да се извършва в прав стоеж и приемайки вода. Това облекчава и бъдещите процеси ,които вече ще се извършват вътре във вас,
Попадайки във влажната среда на стомаха,таблетката набухва и постепенно се разтваря.
Но в има и доста лошо разтворими препарати. За да се подобри тяхното действие и разтворимост се използват малки частици от препарата във вид на прах. Това е така защото , при едно и също тегло общата повърхност на множеството малки частици е повече от малко количество големи частици. За това преди време до голяма степен лекарствата са се приготвяли в аптеката във вид на прах. Сега положението е друго : производителите на препарати пресоват таблетките ,като правило от малки частици със специални добавки, ускоряващи разтварянето и усвояването в организма.

Друг проблем е че чревният и стомашният сок трудно прониква в порите на таблетката. За това на повърхността на таблетката с правят бразди ,покрити с водопоглъщащ състав. Водата много по-лесно прониква в порите на пресованото вещество и таблетката се разпада много по-бързо.

Стомаха е първата спирка по пътя на таблетката. Както се знае тук произтича разграждането на храната, но за лекарствата разграждането е синоним за разрушение. Ако препарата се приема по време на хранене, бавното движение на храната до и в стомаха не дават на лекарството да започне бързо да действа. Задържането на лекарството в стомаха не е желателно , защото усвояването му там става доста бавно.. За това таблетките които трябва да подействат бързо ,трябва да се погълнат с вода - поне половин час преди хранене или след 2 часа след хранене. Ако е важна не чак толкова скоростта на усвояване , а постепенното и пълно усвояване от организма е по-добре да се приема по време на хранене. В стомаха таблетката попада с забавяне и не почва да действа веднага.

За да се защити таблетката от унищожаване от агресивният стомашен сок и същевременно да се пощадят стомашните стени , тя често се поставя в киселинно устойчива обвивка, прахообразните в капсули от желатин. Поставени в такава капсула антибиотиците и другите вещества които се боят от киселините , могат да стоят в стомаха до три часа. За този период те достигат до тънкото черво , като там веществото се отделя в благоприятна среда.

Но понякога дражетата и другите обвивки служат само за това да направят таблетката приемлива за приемана , т.е. сладка. Захарната обвивка маскира неприятния вкус на много таблетки.

Въпреки всичко много препарати не могат да се защитят напълно от унищожаване. Това например е инсулина. За това болните от диабет и културистите , приемащи инсулин са принудени да вкарват препарата заобикалящи стомашно-чревният тракт с помощта на инжекции.

В КРЪВТА И ЧЕРНИЯ ДРОБ

Ето че всичките стомашно-чревни препятствия са преодолени и разтворената таблетка е в кръвта. Скоростта и пълното усвояване определя концентрацията на лекарството в кръвта, степента на усвояване в болният и повреден орган. Усвояването става толкова по-бързо, колкото е по -голяма повърхността на усвояване. Стомаха обикновено е от 0,1 до 0,2 квадратни метра, а площта на стените на червата е около 100 квадратни метра. Също така червата имат различна система на кръво-снабдяване и именно за това се счита че там усвояването произтича много по-добре, а всяко задържане на лекарството в стомаха намалява неговият ефект.

Напуснала червата ,кръвта достига до черният дроб. Това е най-сложното препятствие на пътя на таблетката. Това е орган който често се сравнява като химична лаборатория и много недружелюбно се отнася към чужди за организма химични съединения. Казано по-простичко черният дроб ги разрушава и то доста активно. Много рядко се случва някакво вещество да премине през силната хватка чернодробните ферменти.
Парадокс е , но защитните свойства на черният дроб спасяващ ни от много отровни вещества попадащи в организма е основната преграда пред лекарствената терапия . Случва се даже че след като попадне препарата в черния дроб в резултат от реакцията с чернодробните ферменти , то става много по-токсично (така нареченият "летален синтез"). Добър пример за това е образуването на отровният ацеталдехид от сравнително "безобидният" алкохол.

По някога не трябва да се гълта таблетката, а просто да се постави под езика. За съжаление този метод не винаги е приемлив - не всяка таблетка може дълго да се смуче, а и загубите от разрушението на веществото от стомашният сок са големи.

На всеки необходимото.

Но да се върнем към нашата таблетка. След като се разпадне на молекули, тя се разнася чрез кръво-потока по цялото тяло. Би трябвало лекарството да достигне навсякъде по равно , но експериментите показват една странна картина. Оказва се че лекарствата например са най концентрирани в черният дроб и бъбреците, почти десет пъти повече от мастните тъкани и костите. Естествено много зависи от химичните особености на препарата, като в първа степен от разтворимостта в мазнините или водата.

Освобождаване...

Говорейки за разпределението на лекарството в тъканите , ние само споменахме за въвеждането му в организма. А този процес започващ веднага след приема силно влияе на фармакокинетиката.

Атакувани през дългият път на усвояване , препарата понякога напълно изменя своето химично състояние. Естествено когато препарата се разрушава (добре е да е без образуването на отровни вещества ) , пада неговата концентрация, а значи отслабва неговото действие.

Как произтича освобождаването на организма от лекарството, когато е изпълнило своето действие ? Какво става с таблетка в края на нейният дълъг път? Лекарствата напускат тялото по различен начин. Бъбреците и червата,кожата, слюнните жлези са важни за освобождаването на отработените остатъци на таблетката. На първо място разбира се са бъбреците. Тези високопроизводителни биологични филтри , непрекъснато прочистват организма от шлаки, но и отделя и ни връщат полезните и жизнено важни съединения.

Стомашно-чревният тракт отделя в първа степен тези вещества които са се разградили заедно с храната. С потта, слюнката, сълзите се отделя незначително количество шлаки. Другите начини за освобождаване от разпадането на таблетката нямат особено значение.

Надявам се сега ви стана ясно въздействието на медикаментите в организма не се ограничава с : приел-подействало. Как ще подейства зависи от индивидуалните особености на всеки отделен организъм. Особено това касае препаратите които въздействат на хормоналната система , в това число на "любимите" от културистите стероиди. И не се надявайте че една и съща доза от препарата ще ви даде същият ефект , както на други в залата. Количеството на рецепторите, тяхната активност, характеристиката на черният дроб и бъбреците при всеки са различни. Даже такива на пръв поглед прости медикаменти , като аспирина понякога влияят на организма различно.
Не бъдете като кош за боклук , на който му е все едно какво ще хвърлят в него.

Кратък речник :

• левкоцити - белите кръвни телца. Изпълняват защитни функции, неутрализирайки чуждите тела попаднали в организма.
• летален синтез - увеличаване на токсичността на веществата в резултат на преработката им в черният дроб
• рецептори - молекулярни структури, с които влиза във връзка биологично активното вещество, попадайки в организма.
• терапевтична ширина на действие - съотношението между ефективната доза на медикамента и дозата предизвикваща странични ефекти
• фармакокинетика - проникване на лекарството в организма,неговото разпределение в тъканите и освобождаването му навън.
• ферменти - биологически активни вещества на белтъчна основа , които са катализатори (ускорители) и активатори на различните биохимични процеси в организма
• еритроцити - червените кръвни телца. Пренасят кислород към различните органи.