
Много хора имат неправилното мнение, че спортове като футбол, баскетбол, карате,бокс и други, който предполагат контакт, са по- опасни от гледна точка на травматизъм отколкото
културизма. Това всъщност е една твърде голяма заблуда, която за невлизащите във
фитнес зала е само заблуда, но за трениращите там е опасност. Нали не смятате,че сблъсъкът с желязото е по-безболезнен от ритането на терена или удара на татамито? Избягването на травми във
фитнес залата е изключително важен проблем както за трениращите, така и за техните инструктори, които трябва да обезпечат здравето на хората, които са им се доверили. Дори най-малката
травма вреди не само на здравето, а и на прогреса по отношение на достигнатата форма, който понякога е плод на много усилия. Има и друг важен момент. Той не винаги се осъзнава навреме, но е твърде значим.
Ако трениращият е положил много усилия, постигнал е вече видим резултат- обем на мускулите, за които работи, високи силови показатели и изведнъж се наложи да прекрати тренировки заради травма, той губи удовлетворение от труда си или изпада в друга крайност-стреми се да преодолява болките, за да не спира тренировки, което може да се окаже много опасно. Ако става дума за бодибилдер в етап на състезателна подготовка, нещата са още по-драматични - ритъмът се нарушава и е напълно възможно да не се достигне желаната върхова форма, когато настъпи състезанието, да не говорим за невъзможност въобще да се стъпи на подиума. За жалост не само сред новаци в залата се подценява проблемът за травматизма. Липсата на опит застрашава от травмиране новодошлите в залата, но те биха могли при желание да овладеят правилата за безопасност. При опитните атлети причината за травми е друга-най-вече подценяване на ситуациите, самочувствието, че всичко им е познато и желязото е подвластно на силата и уменията им.
Основните причини за травматизъм в бодибилдинга могат да бъдат класифицирани в няколко групи, като най-честата е неправилна организация и методика на тренировките.